България след "Великото народно въстание": четири срамни операции
Десетки хиляди участваха в митинга на 2 септември - един от най-големите през последните години. Размерът му наподобява не бе задоволителен, с цел да убеди Борисов, че би трябвало да си тръгне незабавно. Но бе изцяло задоволителен, с цел да му покаже, че оставането на власт ще го трансформира в ненавиждана фигура за болшинството от хората и ще навреди съществено на партията му.
Атмосферата на митинга беше наситена с очакване за някаква развръзка. Имаше и участници, които търсеха ескалация и принуждение - привърженици на партия “Възраждане ” сутринта и агитки (платени или не) вечерта. Сблъсъците с полицията, които тези настоящи лица целяха, разбираемо ангажираха огромна част от вниманието на медиите. При това тези изолирани произшествия не бяха рискови за властта, а по-скоро ѝ помогнаха: дадоха ѝ възможност да опита да вкара всички протестиращи под един общ, отрицателен знаменател. Но пък и тези произшествия не бяха задоволителни, с цел да дискредитират митинга в неговата целокупност. На всичко отгоре самата полиция също извърши противоречиви дейности: бити се оказаха и мирни протестиращи, и публицисти.
Накратко: " Великото национално въстание " не събори властта, само че тя се оказа въвлечена в ескалираща социална борба, в метафорична “война ”, която не може да завоюва. През идващия месец ръководещите ще бъдат ангажирани в маневри и военни извършения, които са безсмислени и от които единствено ще губят доверие и известност. Ето четирите съществени " интервенции ":
1. Операция " Велико национално заседание "
Лидер по повърхностност е опитът за привикване на Велико народно събрание. ГЕРБ, " Патриотите " и “Воля ” в последна сметка събраха нужните 120 гласа за внасяне на “проект за конституция ”. Това е сякаш “подобрен ” вид на срамния текст, който беше публикуван по-рано. Само че новата версия рискува съдържателно да е още по-излагаща, тъй като ще съдържа и увод, писан от Вътрешна македонска революционна организация. Но може би този текст въобще не си коства да бъде четен, тъй като Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи към този момент обявиха, че няма да поддържат Велико народно събрание. А по този метод изчезна опцията за нужните 160 гласа. Ако пък ГЕРБ се надяват да “купят ” гласове от Българска социалистическа партия, това би било още по-срамно: нова конституция не се прави с сходни шашми.
Това, което в действителност обезсмисля интервенция Велико народно събрание, не са изчезналите 160 гласа, а фактът, че ГЕРБ не знаят какво желаят да трансформират в конституцията. Те даже си признаха, че предложенията им са просто “покана за спор ”. Всъщност обаче този спор би дал карт бланш на едно Велико народно събрание да одобри всякаква конституция. Тоест, с опортюнистичната цел да останат на власт ГЕРБ са склонни да жертват конституцията, без да са уверени, че нещата, които оферират, въобще са нужни.
Като прибавим предложенията от сътрудниците им - образователен ценз, наложителна казарма, разширени президентски пълномощия и така нататък, картината става още по-абсурдна. Фантазмите на политици с сериозно ниско доверие стартират да намират път към главния закон. Безсмислието става рисково.
2. Операция " Референдум "
За да си обезпечи поддръжката на Вътрешна македонска революционна организация, ГЕРБ подписа “споразумение ” за осъществяване на референдум (заедно с изборите за ВНС) за избирателен учебен ценз и наложителна казарма. Вторият въпрос е просто политическа нелепост, докато първият - за просветителния ценз - е нарушаване на фундаментални конституционни правила. Според българската конституция, съгласно Европейската спогодба за правата на индивида и съгласно Хартата на главните права на Европейски Съюз, правото на глас не може да бъде ограничавано на база обучение.
Със “споразумението ” си ГЕРБ нарушават нашето законодателство, а и нормите (задължителни за България) на Европейски Съюз, Съвета на Европа и ОССЕ. Самата концепция за поддръжка на подобен референдум е политическо проваляне за партия, претендираща, че води българите към европейско развиване.
3. Операция " Пази Гешев непременно "
ГЕРБ пазят Гешев, а Гешев пази ГЕРБ и Борисов. Това е военната интервенция, която в оптималната степен дискредитира ръководещите. Протестите бяха стартирани заради корупционни въпроси: за изчезналите от хазната 700 милиона и облажилите се около тях на политическия връх; за изтеклите записи на премиера за кавга с политици; за шкафчето в Бояна; за къщата в Барселона; за пристанището и ТЕЦ-а във Варна; " Росенец ” и така нататък Вместо безапелационни дейности по тези въпроси, българската прокуратура влезе на обиск в президентството и се цели все в неуместните за властта. А ГЕРБ оферират нова конституция, в която уредбата на прокуратурата и титулярът ѝ просто ще бъдат бетонирани.
(Интересно е, че последователите на ГЕРБ не желаят от управлението на своята партия бързи и безапелационни отговори на тези въпроси. А в последна сметка единствено такива отговори могат трайно да оправдават Борисов и да дадат добра политическа вероятност за партията му. Липсата на подобен напън от последователите на Борисов демонстрира, че самите те се опасяват от отговорите на тези въпроси.)
4. Операция " Дистанциране от Движение за права и свободи "
Колкото повече ГЕРБ се “дистанцира ” от Движение за права и свободи, толкоз повече излиза наяве, че двете партии са сиамски близнаци. Оставките на трима основни министри поради “връзки с Движение за права и свободи ” бяха образец за доказателство на връзка посредством нейното отричане. Вчера Движение за права и свободи укрепи този резултат с позицията си. Движението не поддържа настояването за Велико народно събрание и желае оставката на Борисов, само че услужливо я обвърза с оставката на Румен Радев. Тоест, Борисов може да не бърза със личната си оставка. А Движение за права и свободи желае оставката на Радев, тъй като Радев желае оставката на Гешев. Движение за права и свободи пък пази Гешев, за което на Движението му е необходим Борисов. Тези ориенталски хитрини може и да минат за висша политика, само че към този момент са транспарантни за всички.
За едно нещо обаче Движение за права и свободи бяха прави през вчерашния ден. Някакъв излаз от обстановката е оставка на Борисов и съставяне на нещо като “експертен ” кабинет. политическото болшинство в Народното събрание да продължи да дърпа конците в страната. Така и Борисов би си обезпечил задоволителна политическа защита при отдръпване от премиерския пост. Вариация на този проект би могла да пристигна и от президента Радев. Той може да предложи на Борисов да договорят длъжностен министър председател, против което Народното събрание да одобри законодателство за нужните бюджетни буфери по време на служебното ръководство. Но защото борбата сред Борисов и Радев е прекомерно огромна, остава разновидността, препоръчан от Движение за права и свободи: експертно държавно управление.
Поне за месец обаче Борисов и ГЕРБ ще организират гореспоменатите четири интервенции с опортюнистичната вяра, че нещата ще се оправят сами: митингите просто ще изчезнат, а хората ще не помнят защо са протестирали. Но това няма да се случи и с нова мощ обществото ще се върне към централните въпроси - за оставките на Борисов и Гешев.
Атмосферата на митинга беше наситена с очакване за някаква развръзка. Имаше и участници, които търсеха ескалация и принуждение - привърженици на партия “Възраждане ” сутринта и агитки (платени или не) вечерта. Сблъсъците с полицията, които тези настоящи лица целяха, разбираемо ангажираха огромна част от вниманието на медиите. При това тези изолирани произшествия не бяха рискови за властта, а по-скоро ѝ помогнаха: дадоха ѝ възможност да опита да вкара всички протестиращи под един общ, отрицателен знаменател. Но пък и тези произшествия не бяха задоволителни, с цел да дискредитират митинга в неговата целокупност. На всичко отгоре самата полиция също извърши противоречиви дейности: бити се оказаха и мирни протестиращи, и публицисти.
Накратко: " Великото национално въстание " не събори властта, само че тя се оказа въвлечена в ескалираща социална борба, в метафорична “война ”, която не може да завоюва. През идващия месец ръководещите ще бъдат ангажирани в маневри и военни извършения, които са безсмислени и от които единствено ще губят доверие и известност. Ето четирите съществени " интервенции ":
1. Операция " Велико национално заседание "
Лидер по повърхностност е опитът за привикване на Велико народно събрание. ГЕРБ, " Патриотите " и “Воля ” в последна сметка събраха нужните 120 гласа за внасяне на “проект за конституция ”. Това е сякаш “подобрен ” вид на срамния текст, който беше публикуван по-рано. Само че новата версия рискува съдържателно да е още по-излагаща, тъй като ще съдържа и увод, писан от Вътрешна македонска революционна организация. Но може би този текст въобще не си коства да бъде четен, тъй като Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи към този момент обявиха, че няма да поддържат Велико народно събрание. А по този метод изчезна опцията за нужните 160 гласа. Ако пък ГЕРБ се надяват да “купят ” гласове от Българска социалистическа партия, това би било още по-срамно: нова конституция не се прави с сходни шашми.
Това, което в действителност обезсмисля интервенция Велико народно събрание, не са изчезналите 160 гласа, а фактът, че ГЕРБ не знаят какво желаят да трансформират в конституцията. Те даже си признаха, че предложенията им са просто “покана за спор ”. Всъщност обаче този спор би дал карт бланш на едно Велико народно събрание да одобри всякаква конституция. Тоест, с опортюнистичната цел да останат на власт ГЕРБ са склонни да жертват конституцията, без да са уверени, че нещата, които оферират, въобще са нужни.
Като прибавим предложенията от сътрудниците им - образователен ценз, наложителна казарма, разширени президентски пълномощия и така нататък, картината става още по-абсурдна. Фантазмите на политици с сериозно ниско доверие стартират да намират път към главния закон. Безсмислието става рисково.
2. Операция " Референдум "
За да си обезпечи поддръжката на Вътрешна македонска революционна организация, ГЕРБ подписа “споразумение ” за осъществяване на референдум (заедно с изборите за ВНС) за избирателен учебен ценз и наложителна казарма. Вторият въпрос е просто политическа нелепост, докато първият - за просветителния ценз - е нарушаване на фундаментални конституционни правила. Според българската конституция, съгласно Европейската спогодба за правата на индивида и съгласно Хартата на главните права на Европейски Съюз, правото на глас не може да бъде ограничавано на база обучение.
Със “споразумението ” си ГЕРБ нарушават нашето законодателство, а и нормите (задължителни за България) на Европейски Съюз, Съвета на Европа и ОССЕ. Самата концепция за поддръжка на подобен референдум е политическо проваляне за партия, претендираща, че води българите към европейско развиване.
3. Операция " Пази Гешев непременно "
ГЕРБ пазят Гешев, а Гешев пази ГЕРБ и Борисов. Това е военната интервенция, която в оптималната степен дискредитира ръководещите. Протестите бяха стартирани заради корупционни въпроси: за изчезналите от хазната 700 милиона и облажилите се около тях на политическия връх; за изтеклите записи на премиера за кавга с политици; за шкафчето в Бояна; за къщата в Барселона; за пристанището и ТЕЦ-а във Варна; " Росенец ” и така нататък Вместо безапелационни дейности по тези въпроси, българската прокуратура влезе на обиск в президентството и се цели все в неуместните за властта. А ГЕРБ оферират нова конституция, в която уредбата на прокуратурата и титулярът ѝ просто ще бъдат бетонирани.
(Интересно е, че последователите на ГЕРБ не желаят от управлението на своята партия бързи и безапелационни отговори на тези въпроси. А в последна сметка единствено такива отговори могат трайно да оправдават Борисов и да дадат добра политическа вероятност за партията му. Липсата на подобен напън от последователите на Борисов демонстрира, че самите те се опасяват от отговорите на тези въпроси.)
4. Операция " Дистанциране от Движение за права и свободи "
Колкото повече ГЕРБ се “дистанцира ” от Движение за права и свободи, толкоз повече излиза наяве, че двете партии са сиамски близнаци. Оставките на трима основни министри поради “връзки с Движение за права и свободи ” бяха образец за доказателство на връзка посредством нейното отричане. Вчера Движение за права и свободи укрепи този резултат с позицията си. Движението не поддържа настояването за Велико народно събрание и желае оставката на Борисов, само че услужливо я обвърза с оставката на Румен Радев. Тоест, Борисов може да не бърза със личната си оставка. А Движение за права и свободи желае оставката на Радев, тъй като Радев желае оставката на Гешев. Движение за права и свободи пък пази Гешев, за което на Движението му е необходим Борисов. Тези ориенталски хитрини може и да минат за висша политика, само че към този момент са транспарантни за всички.
За едно нещо обаче Движение за права и свободи бяха прави през вчерашния ден. Някакъв излаз от обстановката е оставка на Борисов и съставяне на нещо като “експертен ” кабинет. политическото болшинство в Народното събрание да продължи да дърпа конците в страната. Така и Борисов би си обезпечил задоволителна политическа защита при отдръпване от премиерския пост. Вариация на този проект би могла да пристигна и от президента Радев. Той може да предложи на Борисов да договорят длъжностен министър председател, против което Народното събрание да одобри законодателство за нужните бюджетни буфери по време на служебното ръководство. Но защото борбата сред Борисов и Радев е прекомерно огромна, остава разновидността, препоръчан от Движение за права и свободи: експертно държавно управление.
Поне за месец обаче Борисов и ГЕРБ ще организират гореспоменатите четири интервенции с опортюнистичната вяра, че нещата ще се оправят сами: митингите просто ще изчезнат, а хората ще не помнят защо са протестирали. Но това няма да се случи и с нова мощ обществото ще се върне към централните въпроси - за оставките на Борисов и Гешев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ